Всеки ден е напълно различен за един педагог и определено е съпроводен от интересни случки.
Не харесвам образованието, каквото е в момента. Все повече наблюдаваме неспособността на системата да се справи с образователните потребности на децата. Предизвикателствата растат непрекъснато и ще дойде момент, в който неизбежната промяна ще настъпи необратимо. Броят на деца с обучителни затруднения расте, а от там и необходимостта да се ревизира цялостно форматът и съдържанието на педагогическото изкуство. Наричам го изкуство, защото също както в изкуството, един педагог трябва по креативен и уникален, дори индивидуален за всеки един свой ученик начин, да адаптира и предаде учебното съдържание. Форматът, в който 28 деца стоят подчинени и неподвижни в продължение на часове, за да усвояват материал, който им е непонятен, в заобикаляща среда, която не задоволява потребността им от сигурност и защита, главоломно се срутва пред очите ни, доказвайки, че няма повече място в новата парадигма.
Индивидуалният подход е не само необходим, но и задължителен, защото децата днешно време са много различни, с различен бекграунд и начин на усвояване на информацията. Информацията от своя страна, никога не е била по-достъпна, но и по-трудна за възприемане. Учителят е това сито, което пресява и отделя зърното от плявата и го предава по достъпен начин, според възможността на детето в настоящия момент. Той е този, който го води, наставлява и вдъхновява. Който е една крачка напред, но никога прекалено далеч, а нежно и мотивиращо подаващ ръката си назад, за да може детето да се хване за нея и да пристъпва напред към знанието.
Унифицираният и универсален към всички деца метод вече е неприложим в днешното образование.
Дали новите, "проблемни" деца не идват именно да разрушат остарялото и вече неработещо?